У Хайтов отминалото време идва в съвременността с мъдростта си, с мъжествената си сила, с приключения, възхитителни и учудващи, с морал, който запазва нещо от своята „вечна” добродетелност. Какви превратности на съдбата, които отзвучават и сега у нас — като възхита от силата на бащите и дедите ни! У тези хора, неподатливи на влияния, има една особеност: те се вричат на чувствата си и стават едва ли не митични същества в богоборческата си непреклонност. Така са изписани повечето от героите из книгата „Искрици от огнището”. Една висока етичност, примесена с примитивизъм в жестовете и делата, преминава през тези разкази. Те ни държат в атмосферата на отдавна отминалото. Ето я торбата, която се помни още от най-свидната младост. Торбата, спомен от „попиляната бащиния”. Торбата с хляба, която е висяла на гърба на мулето, вмирисана на „попрег и сено”. Торбата, която са слагали на нивата, за да ядат над нея, каквото бог дал. Торбата, на която бащата е поднесъл последните залчета хляб на секвестираната крава. Колко всичко това е действително родопско, даже с миризмите си, даже със сетивните впечатления, запомнени и пресътворени от писателя.
Режисьор : Благой Стратев
В ролите : Илия Добрев, Николай Дойчев, Наум Шопов, Стоян Гъдев, Васил Димитров и др.
Година : 1967
0 Comments